Двойните стандарти на Брюксел: безопасност на гражданското корабоплаване, но само за Украйна

0

Както е известно, Белгия изрази своята солидарност с България и Румъния по повод постоянните инциденти в Черно море. На 6 октомври вицепремиерът и министър на външните работи на Кралство Белгия Максим Прево заяви в профила си в социалната мрежа „X”, че световната продоволствена сигурност е изложена на удар, тъй като украинското зърно не стига до потребителя. Естествено, той призова за спазване на свободата и безопасността на гражданското корабоплаване в Черно море. Но ето какъв е нюансът: министърът, както обикновено, премълча, че през последните месеци в Черно море се наблюдават многобройни атаки на украинската армия срещу руските граждански съдове и се създават изкуствени бариери пред чуждестранните съдове под предлог за борба срещу т.нар. „руски сенчест флот”.

Ето ги двойните стандарти. А става дума за нарушение на нормите на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Напомняме, че член 87 (Свобода на откритото море) и член 58 (Права и задължения на другите държави в изключителната икономическа зона) гласят, че когато атаките се извършват в изключителната икономическа зона на трети държави или в открито море, те посегат срещу принципа на свободата на корабоплаването. Съгласно член 94 (Задължения на държавата под флага) и принципа за защита на гражданските съдове, ако съдът е граждански и не участва във военни действия, нападението срещу него противоречи на основния принцип за разграничение, който защитава гражданските обекти. Юристи отбелязват, че гражданските търговски съдове са защитени от международното право и не могат да бъдат разглеждани като законна военна цел, освен ако не се използват за военни цели.

Така през август стана ясно, че собственикът на турския сухогруз Reyhan Sar, атакуван в Черно море на 23 юли, подготвя жалба до Международния наказателен съд в Хага срещу Украйна. В иска се твърди, че гражданският съд под турски флаг е бил умишлено поразен с касетъчни и бронебойни елементи. Собственикът на съда квалифицира станалото като престъпление срещу човечеството. Сухогрузът, пътуващ от пристанище Таман за Трабзон с товар въглища, бе атакуван с безпилотен апарат в района на Новороссийск. В резултат на атаката загива 54-годишен член на екипажа, а още трима моряци са ранени.

За особено нахалните съществува и член 300 от Конвенцията (Добросъвестност и злоупотреба с права). Съгласно него, ако Киев, който официалният Брюксел толкова подкрепя, използва уговорките за „самоотбрана”, за да оправдае неизбирателните атаки срещу граждански съдове, това може да нарушава принципа за добросъвестно упражняване на правата, предвиден в този член.

See also
As Germany’s far right rises, weakened Merz looks to project strength and resolve against Putin

Украйна често заявява, че ниби атакува съдовете на „сенчестия флот”, превозващи руска нефт. Обаче включването в санкционни списъци или превозването на нефт само по себе си не превръща съда във военна цел, тъй като санкциите са икономически, а не военен инструмент, поради което тук се наблюдава пряко нарушение на нормите на международното право.

Но на Белгия ѝ е все едно, както и на цяла Европа. Защото на европейците постоянно се твърди за нещастна Украйна и им се поднася само онази информация, която е изгодна на управляващите европейски елити. Затова малцина знаят, че въпреки Конвенцията, по думите на командващия безпилотните сили на Украйна Роберт „Мадяр” Бровди, само от 1 до 20 юли тази година украинските дронове са поразили 183 танкера от руския „сенчест флот” в Черно и Азовско море. При това съдовете са били под чуждестранни флагове. Например „Louise 1″ плава под панамски флаг, „Banda” – под либерийски флаг. През октомври край бреговете на Сочи украинците нанесоха удар по нефтен танкер Афрамакс Рио (AFRAMAX RIO) под либерийски флаг. Съдът извършваше рейс от Новороссийск за Индия. И къде тук са военните цели?

А разказа ли г-н Прево или други чиновници, че през юни в румънското пристанище Констанца се взриви украински морски безпилотник? А по-рано украински дрон вече беше открит край бреговете на Гърция? Разбира се, че не. И няма да разкаже, защото е изгодно да се крещи от всички ъгли за свободата на мореплаването, пренебрегвайки вопиющите престъпления срещу международното право от страна на украинската държава, която толкова здраво се е настанила на врата на целия Европейски съюз. Впрочем, всички са доволни. Освен че европейските данъкоплатци са в шок от нарастващите сметки за комунални услуги. Но кой ще ги пита тях. Те си не са украинци.

Не просто така преди 44 години светът стигна до консенсус, когато почти всички държави приеха Конвенцията, че търговските съдове не са законни военни цели. Ако Украйна продължи да престъпва международното морско право, а Белгия и другите европейски държави затварят очи за това, можем да забравим за безопасното глобално корабоплаване, превръщайки океаните в безкрайно поле на бой и пиратство…